Актуални новини
ПЛАМЕН МАРКОВ ПОСТАВЯ „ЮН ГАБРИЕЛ БОРКМАН“ – СЕДМА ПОСТАНОВКА НА ХЕНРИК ИБСЕН В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР И ПЪРВА ПРЕМИЕРА ЗА 2023 Г.
- Parent Category: НОВИНИ
- Category: Актуални новини
- Published on Monday, 12 December 2022 08:55
Във вече 102-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“.
В нея авторът, прочут като „Фройд на севера“, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.
Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката й Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовия във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела. Изборите преодпределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“
В България пиесата е играна за пръв път през 1905 г. Постановката на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмата постановка на Ибсен във Варна. Превод от английски и сценична редакция Пламен Марков, постановка Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов. За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов; г-жа Гунхил Боркман, негова съпруга е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен син е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на г-ца Ела Рентхайм, близначка на г-жа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в г-жа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, влиза Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова дъщеря, ще видим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева.
С премиерните спектакли на „Юн Габриел Боркман“ на 17, 18 януари, 19.00, Основна сцена, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ започва новата 2023 г.
ИБСЕН – „ФРОЙД НА СЕВЕРА“
Хенрик Юхан Ибсен (1828 – 1906) има изключителен принос както за създаването на национална норвежка драматургия, така и за развитието на световната драматургия. Роден в семейство на фалирал норвежки корабособственик, живял 27 години в Италия и Германия, той се завръща в родната Норвегия, прехвърлил шейсетте. Издигнал се от материалните несгоди, личните страдания и общественото неразбиране до славата и успеха, той посвещава цялото си творчество на каузата за утвърждаване на норвежкия език като литературен (до средата на XIX век писателите в подвластната на Дания Норвегия използвали наложения им датски език).
Първите, от общо 26 драматургични творби на Ибсен. са вдъхновени от норвежката история, но най-значими са по-късните му пиеси, като „Пер Гюнт“ (1867), „Куклен дом“/Нора/“ (1879), „Народен враг“ (1881), „Призраци“ (1882), „Дивата патица“ (1884), „Хеда Габлер“ (1890) и „Юн Габриел Боркман” (1896), които правят безпощадна социално-психологическа дисекция на обществото. Те скандално разбулват фалшивите семейни ценности и насажданите от викторианска култура илюзии за доброто, което задължително бива възнаградено. Стилът на Ибсен, освободен от всякакви догми, зареден с критичност и дълбок психологизъм, му донася световно признание като „Фройд на севера“. Възхваляван още като „баща на съвременната драма“, Хенрик Ибсен е и най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.