Премиерата на ДТ „Стоян Бъчваров“ поставя едно отлично начало на новия творчески сезон

Публикувана: 21 Oct 2014 | 20:19 

За жалост трябва да започнем с политика. Просто такова е времето. Появи се отнякъде един министър на културата – за радост вече бивш, и отсече, че парите за театър трябвало да бъдат орязани, защото, откакто влязла в сила новата система за държавна субсидия – според продадените билети, салоните, видите ли, започнали да се пълнят със зрители. Гениално. 

Да се смее ли човек, да плаче ли. Нали това в крайна сметка е самата идея на изкуството – да достига до публиката, да провокира асоциации и емоции, да въздейства върху духа, да отправя послания. Представяте ли си театрални постановки, които се играят пред празни салони? И какъв би бил техният смисъл?

В последните години във варненския театър се случват хубави неща. Има изключително талантлива театрална трупа. 

Има разнообразен афиш, в който всеки би могъл да открие нещо за себе си

Работят добри режисьори. Правят се стойностни постановки, които печелят награди (не че това е най-важното, знаем понякога как се раздават те). Има нещо много по-ценно. Има го признанието на най-великия и непогрешим съдник – Негово Величество Зрителят. В началото на новия творчески сезон на ДТ „Стоян Бъчваров“ ставаме свидетели на нещо радостно в културния живот на града – една българска премиера пълни салони, а билетите свършват седмици предварително. В интерес на истината, очаквахме го. Преди премиерата на „Свекърва“ писахме, че пиесата със сигурност е предизвикалетство и ще се хареса на публиката. И посочихме три причини за това. Антон Страшимиров е варненски автор и „Свекърва“ е играна на варненска сцена за първи път преди 107 години. Второ – името Стоян Радев. Трето – отличният актьорски състав. Познахме.

Спектакълът на режисьора Стоян Радев просто трябва да се види. Това е една постановка, която не само ще ви накара да се засмеете и ще ви намигне закачливо. Тя ще ви накара да се замислите. 

Зад привидно лековатото и хумористично съдържание се крие много

Крие се един втори план на човешки взаимоотношения, които и до днес не са се променили, както казва сам режисьорът. Крие се един свят на фалш, на лицемерие, на подправеност, все неща, от които човекът не може да се избави в каквито и времена да живее. 

Любопитното е, че Стоян Радев сам играе в ролята на Велчо-Свилен в същата пиеса преди 20 г., когато постановката е дипломен спектакъл на театралната школа. Днес вече в ролята си на режисьор той вижда нещата по съвсем различен начин. И това е нормално.

Пламен Марков, главен режисьор на Варненската трупа пред Мариана Първанова от в. „Монитор”

- Проф. Марков, какъв сезон да очакваме от Варненския театър?

- Честно казано не съм Ванга. Театърът в момента е джунгла и няма ясни правила. Понякога нещата рязко се променят, но това вече не изненадва никого. Цялата ни страната е така – лашкаща се. Що се отнася до политиката на Варненския театър, слава богу, не съм в предизборен период да обещавам, че ще бъде епохален сезон.

Нямам мераците на политиците да обещавам, че всичко ще е прекрасно. Направили сме необходимото сезонът да бъде адекватен и добър, достоен, каквито бяха сезоните и през последните години. Достоен за Варна. Отдавам заслуженото и на варненската публика, която припозна Варненския театър и активно се интересува от него. Имаше периоди, когато театърът тук правеше естетически провокативни неща, впечатляваше столицата, но и имаше проблеми със своята публика, на която пък предлагаше като бонбонче-компенсация компромисни неща.

Още като ученик тук на времето, знам, че имаше такива проблеми с двете лица на комуникацията на варненския театър с варненската публика. В момента столицата ни е Варна и се опитваме да правим само неща без компромис, различни, но на естетическо високо ниво и, в повечето случаи, като че ли успяваме. Сега съхраняваме крехка, но устойчива линия на доверие и взаимност. Казвам крехка, именно защото провеждаме, за днешните реалности на взаимоотношенията театър-публика, крайно рискована репертоарна и кадрова политика във връзка с това, че не правим спекулативен театър.

Ако правим комедия, то ние я правим жизнерадостна или сатирическа, но не и спекулативна, т.е. само да се погъделичкат едни хора, да се покикотят и да вземем пари от техните билети. Варненският театър е от малкото, в които няма мечки, които да се разхождат и да влизат по един и същи начин от едно заглавие в друго. Нямаме представления «куче-марка». Имаме самочувствието, че имаме добри артисти и се опитваме да привличаме в трупата чрез кастинг също добри артисти. Ако ни трябва гастрольор за някоя роля, разбира се, вземаме го, ако е добър артист – не сме затворена губерния . При нас гастролират доста добри артисти, но те не са тези, които последно са показвани по телевизията в някакъв сериал.

- Какво лошо има в това?

- Нищо лошо няма, когато един артист е популярен и играе в сериал, но ние го вземаме заради неговите актьорски качества и искаме от него актьорска кондиция, а не го вземаме заради това, че е «миризмата на месеца», та да дойде да поразходи телевизионните си щампи и при нас. В дадения момент, когато повечето български театри действат доста паникьорски по отношение на това: „О, Боже, няма да имаме публика.

Я дай да поразходим на верига някоя мечка от естрадната част на телевизиите”, ние имаме хладнокръвието да не изпадаме в такава паника. Винаги когато има криза на обществото (а сега има такава), ние театралите знаем от опит, че това се отразява на желанието, на свободата на ресурсите на публиката да ходи на театър. Както беше през 1990 година, когато публиката изведнъж рязко спря да ходи на театър.

Това бе първият шок - когато видяхме, че зрителите може и да не влизат в салоните. Така че ние тук правим театър, отворен към публиката, но не спекулативен.

- Кои са новите заглавия?

- Започваме с две комедии. Аз използвам три фарса на Молиер за първата ни постановка в два епизода - първи епизод „Всичко наопаки или Наопаки всичко”, а втори епизод "Наопаки всичко или Всичко наопаки".

Името й идва от съставна част на заглавието от един от фарсовете "Занесеният или Всичко наопаки", другите два фарса са за Сганарел, известна комична фигура на Молиер. Сганарел се играе в двата фарса от двама млади актьори – Николай Божков и Адриан Филипов, а Маскарил – основният двигател на действието от "Занесеният или Всичко наопаки", предвидимо е Стоян Радев.

 

„Паузите в театъра са нож с две остриета. За предпочитане е да се избягват. Но ако веднъж вече си допуснал пауза, не я прекъсвай, докато не изцедиш всичко от нея - разтегни я колкото можеш, наелектризирай я, направи я многозначителна и плътна, така че да говори повече от думите.”   

Харолд Пинтър /1930-2008/

 Тишината на драматургията в думите на Пинтър е капан за режисьора, ако той не я напълни със значения, спектакълът е обречен на провал. След премиерното представление „Измяна” на варненската трупа, спокойно можем да си отдъхнем, че смисълът в иносказателното мълчание на тази драматургия е извлечен пълноценно, още повече, че режисьорът Пламен Марков притежава необходимото познание за Пинтър.

 
В творческата му биография и до днес се помнят спектаклите в Народен Театър „Иван Вазов”, свързани с творчеството на Пинтър „Портиерът” и „Кухненският асансьор”, „Една нощ” на сцената на театъра в Пловдив. Преди години на страниците на вестник „Култура” Пламен Марков пише: „Като анализираме пиесите на Пинтър, откриваме не един свят, а паралелни светове.

Пиесите му изискват изключително старателно тотално изясняване, като в същото време дяволски се съпротивляват на това. Най-често, в повечето от епизодите на сцената има само двама души, така че можем да считаме двама души на сцената за основна ситуация при нашето наблюдение. Убедено смятам, че когато на сцената има два персонажа, при Пинтър наблюдаваме три паралелно съществуващи реални свята. Така се опитвам да се приближа до онова, което самият той заявява, че при него персонажите и ситуациите са реалистични, но това, което прави, не е реализъм.”
 

Спектакълът „Измяна” ни въвлича именно в тези повече от два паралелни свята, в който персонажите Джери /Димитър Баненкин/ и Ема /Веселина Михалкова/ започват своя диалог с ежедневното клише „Как си?” Машината на спомените преминава през невротично пътешествие на тайна, оплетена с изневяра между съпрузи, стари приятели, в чиито отношения лъжата се превръща в истина, а истината придобива абсурдни измерения.

Изневярата е тематичният стопър, прерастващ в предателство на взаимно доверие. Доверието се разбива на малки стъкълца и с появата на Робърт /Стоян Радев/-съпругът, на чиито плещи се пада най-трудното изпитание: да премине през кръговете на брачния ад, за да се опита да прости предателството.

Интервю на Радостина Петрова с Михаил Мутафов в списание "Виж Варна", август 2014

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

Автор: Марина Чертова

Източник: http://www.vsekiden.com/148101

Пламен Марков успешно превежда Димитър Баненкин, Веселина Михалкова и Стоян Радев през лабиринта на Пинтър

Великолепното актьорско трио Димитър Баненкин, Веселина Михалкова и Стоян Радев, начело с режисьора проф. Пламен Марков, не измени нито на публиката, нито на своя талант.

Съвсем заслужено спектакълът „ИЗМЯНА" - първият на Варненския театър за 2014-та, обра овациите на столичната публика по време на софийската си премиера преди дни в Сатирата.

И има защо - проф. Пламен Марков успешно превежда актьорите в тайнствения лабиринт на автора на пиесата - знаменития Харолд Пинтър. С право режисьорът, който е и преподавател в НАТФИЗ, е определян като най-добрия познавач на британския драматург. Проф. Марков, който сам превежда текстовете, не посяга за пръв път към пиеса на Пинтър.

След като през 90-те години постави в Народния театър „Портиерът" и „Кухненският асансьор", а през 2000 г. в Пловдивския театър - "Една нощ навън", той уверено се зае и с „Измяна". Постановката е съвместна продукция на Варненския театър и продуцентска къща „Артишок".

Тук героите на Пинтър - литературният агент Джери (Димитър Баненкин), издателят Робърт (Стоян Радев) и неговата съпруга - галеристката Ема (Веселина Михалкова), се забъркват в странен любовен триъгълник. Сложният пъзел, в който те участват, се нарежда чак в края на пиесата. С това обаче постоянно се поддържа интересът на зрителя към случващото се на сцената. Действието в „Измяна" се развива ретроспективно - от финалните взаимоотношения между Ема и Джери през 1977 г. към началото на тяхната любовна афера през 1968 г. Като кинолента животът на тримата основни персонажи се връща наобратно.

Анкета на Виолета Тончева в сп. Public Republic с творци, номинирани за постиженията си в постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” Варна

СТОЯН РАДЕВ – номинация ИКАР 2014 за главна мъжка роля (Градоначалника) в „Ревизор” от Н.В. Гогол, реж. Пламен Марков

След наградата ИКАР 2012 за главна мъжка роля за "Ричард Трети", сега идва и номинация за ИКАР 2014 отново за главна мъжка роля за Градоначалника в "Ревизор". Как се чувстваш там горе, на върха на признанието?

Членовете на комисията са преценили да сложат моето изпълнение в тази категория, за което им благодаря. Иначе върхът на признанието е вечер, когато се срещнеш с публиката – тя в салона, ти на сцената и ако след два часа тази среща се окаже реализирана смислено, това е върхът на признанието.

Иначе, по отношение на суетата, наградите са сладко ласкателство.

Какво е разстоянието между Ричард Трети и Градоначалника, кой от двамата оказа по-голямо съпротивление, докато влезеш в образа?

Мисля че и двата образа оказаха силно съпротивление, по простата причина, че тези текстове са класически, както ги наричаме.

Те са толкова чудовищно актуални, неприятно актуални дори, че аз не искам да чета днешни броеве на вестниците и искам да се занимавам с изкуство. Точно това съпротивление ми беше трудно при изграждането на двата образа.

 04/03/2014

Източник: http://www.suetno.bg/index.php?page=kritichno

Превръщащият се вече в традиция минигастрол на Варненския театър в София и тази година премина при завиден зрителски интерес.

Столичната публика успя да се наслади на четири от най-коментираните спектакли на морската трупа през последните месеци – "Канкун" от Жорди Галсеран (реж. Стилиян Петров), "Талантливият мистър Рипли" от Филис Наги (реж. Стайко Мурджев), "Измяна" от Харолд Пинтър (реж. Пламен Марков) и "Ревизор" от Н. В. Гогол (реж. Пламен Марков).

Доста разновидни представления, засягащи колкото еднакви, толкова и различни теми, обединени от всеотдайната актьорска игра, изпипаната сценография и костюмография, майсторската режисура и т.н. Неслучайно варненци могат да се похвалят с четири номинации за предстоящите театрални награди "Икар" - две за сценография на Мира Каланова за "Ревизор" и на Венелин Шурелов за "Канкун"; една за главна мъжка роля на Стоян Радев за Градоначалника в "Ревизор"; номинация за музика на Петър Дундаков в "Талантливият мистър Рипли".

Но нашият екип ще запомни това турне с две неща – затвърдихме мнението си, че все още не се е намерила роля, която да се опре на актьора Стоян Радев; истински се влюбихме в превъплъщенията на Веселина Михалкова (негова съпруга и колежка), която

определяме като звездата на този гастрол

Доц. Людмил Димитров

В писмо до проф. Пламен Марков доцентът по руска литература в СУ „Св. Климен Охридски” Людмил Димитров дава израз на своите впечатления от февруарския гастрол на софийска сцена на постановките „Измяна” и „Ревизор”. Проф. Марков любезно сподели оценката на доц. Димитров с екипа на Варненския драматичен театър.

Гледах театър в най-добрия смисъл на думата, защото днес по софийските сцени е много съмнително какво се играе. Много има да се говори, но представленията ти са различни и едновременно с това концептуални и въздействащи.

Много харесвам „Измяна” на Пинтър и смея да кажа, че представлението ти е най-смелият прочит и опит тази пиеса да се представи. Помня още първата ѝ постановка на времето в "Зад канала", но ти си загърбил несъзнаваното в разказа на наратора (гласа "зад кадър") и си го натоварил с осъзнатост, което е извлякло доста неочакван пласт от текста и всичко изглежда доста комично на едно дълбинно равнище. Това най-вече ми хареса и е наистина ново. То е, което държи някак извисено действието и рядко го има като интелектуален коректив в българския театър.

А "Ревизор" е успех изобщо в интерпретацията на тази комедия на българска сцена. Няма и помен от традиционните клишета. Невероятно актьорско разпределение. Повечето от младите актьори ги гледах в дипломните им спектакли миналата година и сега признавам, че ми беше много приятно да ги видя отново. Великолепно постижение е "небрежно-инфантилната" линия на Хлестаков. За него сякаш"животът е сън", а не е изпечен мошеник, както се тълкува често.Албанецът - Осип е чудесен.

А жените са направо топ! От абсолютно маргинални роли (по принцип отношението на Гогол към женското е твърде съмнително и двусмислено!) си направил централни персонажи! Да не говорим за отделни хрумки, които са просто великолепни. Хванах се, че дето уж всичко знам по въпроса, се заглеждам по детински и очаквам да видя какво ще се случи.

На добър час на спектаклите!

Людмил Димитров, 1 март 2014, София

Стоян Радев пред Мариана Цветкова, в. „Монитор”

Г-н Радев, номиниран сте за „Икар” за ролята на Градоначалника в „Ревизор”, в която ще Ви видим утре в Сатирата, в рамките на гастрола на Варненския театър. Какво бе предизвикателството за Вас и какво ново вложихте в нея?

Предизвикателството бе, че за пръв път работя Гогол. Много исках да го играя, а не ми се беше случвало досега. Ролята на Градоначалника, която проф. Пламен Марков ми предложи, е изключително силна и мащабна, тежка и провокативна. Гогол е толкова актуален през смислите си, които е вложил, така че се надявам нашият поглед да е нов.

Какво искате да кажете на днешните градоначалници чрез ролята на Градоначалника?

Нищо не искам да им кажа. Да дойдат да видят, да гледат и ако имат сетива, да разберат. Не искам нищо да казвам повече от сцената от онова, което самото произведение изрича през собствения си живот и енергия. Гогол казва достатъчно. Дали може да бъде чут обаче?

В „Ревизор” участва новото попълнение на Варненския театър. Какво може да кажете за младите?

Много съм впечатлен и респектиран от момчетата и момичетата, които навлязоха доста активно в нашия репертоар. Те могат да бъдат видени в двете представления, с които гастролираме – „Талантливият мистър Рипли”, където Стефан Додурав прави дебют на професионална сцена като Рипли. Той играе и в „Ревизор”, както Леарт Докле и Гергана Арнаудова и още много други. Впечатляващо е отношението им към театъра и към онова, с което се занимаваме. Радостен съм да се срещна с тях.