Проф. ПЛАМЕН МАРКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; важността на темата, авторизираният превод и необходимостта да разказваш от свое име; Ибсен във варненската театрална история; изборът на комедианта Николай Урумов за едновременно трагичната и комична роля на банкера Боркман; гротеската с привкус на антична драматургия като характеристика на цялата творба, екипът; мозаечната структура на постановката със смесица на жанрове и отворени пространства за различни разсъждения в търсене на съвременния еквивалент на Ибсен. Премиера 17, 18 януари 2023, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

АТАНАС АТАНАСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре във Варненския драматичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси съществените неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и забавното да се превърне в пошло; за „Клетка за пеперуди“ като право на избор и актьорската професия като възможност да се преоткриваме; за българския политически театър и необходимостта от режисьор, който да изгради един добър национален спектакъл; за нарушения баланс между глобалното и националното и начина да отстояваш независимостта си. Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

След „Любовникът от ZanziБар“ – една изящна съвременна комедия за това как светът на интернет може да „ъпгрейдва“ позахабените семейни взаимоотношения, сега във втората Ви постановка на варненска сцена „Клетка за пеперуди“ отново се занимавате с отношенията в семейството. Защо Ви вълнува тази тема? Това е лесен въпрос, но пък отговорите са различни и винаги интересни.

За да се занимавам със семейните взаимоотношения, трябва да попадна на произведение, в което темата е заложена сериозно. „Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща 

В „Клетка за пеперуди“ става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Според Вас, съвременният български зрител отнася ли се с толерантност към гей обществата?

Интересен въпрос, който би могъл да бъде разглеждан от много посоки. Смятам, че по принцип българинът е толерантен, имайки предвид реакцията му спрямо двата филма, създадени по пиесата – френския „Клетка за луди“ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 г. и „Клетка за птици“ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 г. Вторият, по-популярен филм, беше приет с възторг от българската публика. Имаше и българска постановка в Сатиричния театър със заглавие „Клетка за сестрички“ .

Актьорите МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА, ВЕЛИЗАР ЕМАНУИЛОВ И НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за шанса да възродят „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, първата пиеса в историята на Варненския театър; за изследването на интерпретационните пластове, поведението на персонажите в екстремни ситуации и търсенето на баланс между разума и инстинкта, още за костюмите и любовта.

Виолета Тончева: Режисьорът Стоян Радев каза, че вие много харесвате „Инстинктът“, защо?

Миглена Везирова: Защото заложените в пиесата теми са актуални и днес. Любопитно ни беше да изследваме какво се случва с човека в екстремни ситуации, кога рациото се изключва и се включва инстинктът.

Велизар Емануилов: Споделям казаното от Миглена. Ще добавя пристрастието ни към първата пиеса, играна някога във Варненския театър, която сега тъкмо ние имаме шанса да възродим. „Инстинктът“ ни хареса още при първия прочит, а след това, по време на репетиционния процес, прехвърляйки пласт след пласт, навлизахме във все по-сериозни дълбочини. Всичко това ни накара не само да оценим, но и да обикнем тази пиеса.

Недялко Стефанов: Щастливи сме, че ние, най-младите актьори, играем в най-старата пиеса, с която започва историята на нашия театър, за нас е огромна чест.

Виолета Тончева: В „Инстинктът“ Миглена и Велизар играят първите си главни роли във Варненския театър, а след „Дамата с камелиите“ виждаме Недялко за втори път в главна роля. В изграждането на вашите герои, върху кои техни характерни черти се фокусирате?

Миглена Везирова: В характера на моята героиня Сесил Берну ми е интересно да изследвам нейната експлозивност, нейната невротичност, тя е човек на крайностите.

Велизар Емануилов: Във всеки персонаж артистът се натъква на нови неща и за да пресъздаде образа, той трябва да разкрие и част от себе си, да извади на повърхността залегнали в самия него представи и чувства. Само тогава артистът наистина ще се превърне в героя, който ще може да развълнува и зрителя. Моят герой в „Инстинктът“ е доктор Жан Берну, известен хирург, уравновесен, последователен и предвидим, но в пиесата той изведнъж се оказва в непривична ситуация и за мен е любопитно да изучавам поведението и реакциите му в различен контекст. Като лекар, доктор Берну е свикнал да поема отговорност за действията си, но дали ще поеме тази отговорност и в случая, който лично него силно го засяга. Това е много интересна тема за размишление. Смятам, че хората днес се страхуват да поемат отговорност и това им пречи да изживеят нещо истински.

РЕЖИСЬОРЪТ СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Поразените“ на „Аполония“ и новия роман на Теодора Димова; за сантименталната стойност и отговорността да постави век по-късно „Инстинктът“ - първата пиеса, играна на сцената на Варненския театър; за сериозната драматургия, елегантната смесица от жанрове и връзката между разума, дълга и инстинкта; за най-младите актьори в най-старата пиеса и историко-романтичната нишка, която обосновава заснемането на фотосесията за „Инстинктът“ точно в двореца Евксиноград.

Преди да поговорим за дългоочакваната премиера на „Инстинктът“, нека да те попитам как Празниците на изкуствата „Аполония“ посрещнаха твоята постановка „Поразените“?

“Аполония” е единственият български фестивал, който събира на едно място всички изкуства, a тази година програмата беше изключително богата и шарена – премиери на всякакви книги, много театрални представления, различни концерти, творчески работилници, майсторски класове, изложби. Предложенията бяха толкова много, че публиката се чувстваше разколебана какво да избере, особено ако се случеше събитията да се застъпват. Но салонът на читалище „Отец Паисий“, където играхме „Поразените“ беше пълен и представлението приключи с дълги аплодисменти.

АКТРИСАТА ХРИСТИНА ДЖУРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на първата си главна роля - Маргьорит Готие в „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, реж. Маргарита Мачева; за интуицията, след която идват натрупванията и работата с режисьора; за условната сценография, която изисква повече концентрация и енергия; за партньорството на сцената, противоположните персонажи и номинацията ИКАР за поддържаща роля – Констанца Вебер, съпругата на Моцарт в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев; и още за природата на артистите и срещите, които я правят жива.

„Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син – премиера 28 март 2022 г. ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

Преди „Дамата с камелиите“, Христина Джурова влиза в мюзикълите „Чикаго“ и „Цар Лъв“ на Държавна опера Варна, а на сцената на Варненския драматичен театър играе в романтичната комедия „Любовникът от ZanziБар“, класическата комедия „Двубой“ и „Инстинктът“ - първата пиеса, поставена тук преди 100 години. С „Кървава сватба“ от Лорка, „Амадеус“ от П. Шафър и „Тютюн“ по Д. Димов стават 9 роли за година и половина. Стремителен старт, който заслужава поздравления.

Благодаря! Радвам се, че Варненският драматичен театър ме прие с отворени обятия и ми даде шанса да се развивам. Ако бях на друго място, може би нямаше да бъде така.

Млади талантливи, красиви – Христина Джурова, Александър Евгениев и Станислав Кондов, как се чувствате в света на Лорка?

Христина Джурова: Режисьорът Стоян Радев ни въведе в магичния свят на Лорка, в който изпитваме всички възможни емоции на света. Много се надяваме това да усети и публиката.

Александър Евгениев: Стоян Радев ми предложи да попадна в света на Лорка и аз веднага приех. Как се чувствам ли? През душата и тялото ми минават крайни емоции.

Станислав Кондов: В света на Лорка се чувствам много магично, приказно, поетично. „Кървава сватба“ е прекрасен текст, който носи много любов, смях, сълзи, цялата палитра от емоции.

Как разбрахте своите герои, те ли

ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА – сценограф и костюмограф на „Кървава сватба“ от Лорка, режисьор Стоян Радев Ге.К., хореограф Татяна Соколова, композитор Калин Николов. Премиера – 18, 19 януари 2022, 19.00, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Имаш много успешни театрални проекти със Стоян Радев, заедно сте сега и в „Кървава сватба“. Как подходи към сценографията на това емблематично заглавие на Лорка? 

Моята сценография е по-скоро визуален контекст, който изпраща послание за време, спряло някъде в нищото. От друга страна, осветлението, което променя хода на действието, сякаш отброява часовете до предусещания фатален край.

След много разговори и размишления, с режисьора Стоян Радев стигнахме до извода, че не ни е необходим декор, а по-скоро липса на такъв. Затова сцената е почти гола, с малко реквизит и едно огнено небе, което се променя в различни нюанси. Цялото представление минава през това небе и сменящите се фази в него.

РЕЖИСЬОРЪТ СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Федерико Гарсия Лорка, свързан с първата му успешна постановка „Домът на Бернарда Алба“ и предстоящата на 18, 19 януари 2022 премиера на „Кървава сватба“, за поетиката на Лорка и встрастеността на неговите герои в живота и смъртта, както и за младите варненски актьори и тяхната встрастеност в театъра

Като говорим за Лорка, не може да не се върнем към „Домът на Бернарда Алба“, твоята постановка от 2005 г., с която ти всъщност се заяви като режисьор. Тогава Анастасия Лютова получи „Икар“ за дебют, а осемте актриси бяха номинирани за „Аскеер“ за главна женска роля. Трябва да си пристрастен към Лорка, особено след като 16 години по-късно посягаш за втори път към творчеството му.

„Домът на Бернарда Алба“ беше първата ми сериозна драматургия, преди това имах само две детски представления. Да, признанието ме зарадва, тогава то беше прецедент. Харесвам Лорка. Харесвам го не само заради драматургията, а и заради поезията му и цялостното му присъствие в испанската и световната култура, изобщо заради самия него.

„Кървава песен“ е първата творба от неговата известна трилогия, която завършва с „Домът на Бернарда Алба“.

Да, това е неговата т. нар. селска трилогия, която започва с „Кървава сватба“, продължава с „Йерма“ и завършва с „Домът на Бернарда Алба“. Историите в нея се развиват в андалуски села. Андалусия е родният край на Лорка, който той много е обичал и към който цял живот се е чувствал принадлежен. Както „Кървава сватба“, така и „Домът на Бернарда Алба, са инспирирани от действителни случаи. За историята, която лежи в основата на „Кървава сватба“, Лорка разбира от публикация във вестник, може би някаква криминална хроника, и тя го вдъхновява да създаде пиесата.

40 години и 110 роли на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Актьорът Свилен Стоянов пред Виолета Тончева за своите най-нови персонажи в „Тютюн“ и „Амадеус“; за първата роля и други важни събития в 40-годишния му творчески път във Варненския драматичен театър; защо стана актьор, вместо лекар и откога пази динозавърското в себе си; за Фениксите и режисьорското лице на актьора; за свободата да се изразяваш, голямото приятелство с Грациела Бъчварова и упованието в човешкия дух.

Да започнем с Татко Пиер в „Тютюн“ - една роля, която увенчава твоята 40-годишна сценична дейност.

Благодаря на Бина Харалампиева за това, че ми повери ролята на Петър Спиридонов и ми помогна в търсенето на този образ, който е много важен за целия разказ. За мен беше безкрайно удоволствие да репетирам с нея и да постигнем с целия екип един добър художествен резултат. Петър Спиридонов, Татко Пиер, е успял човек, прозорлив и упорит предприемач, замогнал се, благодарение на вродените си качества и нюх, представител на първото българско свободно поколение в следосвобожденска България. Когато предава управленските функции в „Никотиана“ на Борис Морев, той напомня, че неговата фабрика започва от „две каруци с тютюн, които татко ви Пиер спазари в една солунска таверна“. В друг момент от действието той проявява загриженост за работниците, които войната би могла да остави на улицата, т.е. той не се е самозабравил, а е останал свързан с хората, на които дава хляб. Той е от онези български първенци, които участват в създаването на новата свободна България.

ДРАМАТУРГЪТ ЮРИЙ ДАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателствата на скритата драматургия в голямата литература и нейния превод на театрален език, за концентрираното театрално действие, притегателната сила на саморазрушението, краха като достойнство и необяснимия магнетичен чар на героите в „Тютюн“, за творческата среща с Бина Харалампиева и още...

„Тютюн“ по Димитър Димов, реж. Бина Харалампиева, драматург Юрий Дачев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов, е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

Доц. Юрий Дачев - театровед, театрален критик, режисьор, драматург, водещ на

известното тв предаване „Рецепта за култура“ по БНТ, изпуснах ли нещо?

Не, само театрален критик отдавна вече не съм, то отпада.

Разбирам, оставил си критиката на другите . Интересува ме днес ролята ти на драматург, който притежава специалната артистична дарба да се превъплъщава в образа на автора, за да създаде върху неговия текст свое самостойно произведение, запазвайки при това духа на първоизточника. Предизвикателство само по себе си, то нараства още повече, когато става дума за Димитър Димов и големия роман на българската класика „Тютюн“.

Предизвикателството наистина е голямо. Искам да отбележа, че това превъплъщение, както ти го нарече, наистина прилича на актьорска роля, но за разлика от актьорите, аз нямам самочувствието, че мога да покрия света на автора. При мен е друго, аз просто се опитвам, с пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично.

При Димитър Димов предизвикателството е огромно по много причини и тук на първо място искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. След любимия ми негов роман „Поручик Бенц“, който Бина Харалампиева постави в Малък градски театър „Зад канала“, имам привилегията да работя и върху „Тютюн“, oтново нейна постановка, този път в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.

Трудността идва както от популярността на романа, така и от прекрасния знак върху него на едноименния филм с Невена Коканова и Йордан Матев. Самият роман е едно огромно произведение, което се разстила в много години и обхваща голям кръг от герои. Но по-голямото предизвикателство за мен беше да постигна онзи необясним магнетичен чар в героите на Димитър Димов. Те в никакъв случай не могат да бъдат определени като светли или положителни личности, колкото и условно да звучи тази дума, но те притежават духовен чар. В това е силата на Димитър Димов – да превръща тези саморазрушаващи се хора в привлекателни и загадъчни герои. Тук някъде беше най-голямото предизвикателство, като пак казвам, отчитайки невъзможността да бъде постигнат в абсолютна мяра света на Димитър Димов с неговата привлекателност и сила.