Дизайнерът на новата визуална идентичност на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, Радослава Боор за работата си по мащабния проект

 

Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика”.

Професионалното ѝ развитие преминава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт директор до творчески директор на собствена агенция. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.

Радослава активно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър „Българска армия“. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и самостоятелни изложби.

Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския драматичен театър, Благоевградския драматичен театър, НАТФИЗ, Театър „София“, Малък градски театър, Младежки театър, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен театър – Варна, и др.

Радослава Боор е автор на логото и цялостния графичен стил на Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира цялостен ребранд - нов графичен стил, за материалите на НАТФИЗ - Учебен театър и Куклен театър НАТФИЗ.

През 2010 съосновава “Агенция Адикт” - агенция за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата агенция се е наложила като креативно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.

Най-новата работа на Радослава е цялостната концепция за нови лога и графичен стил на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

 

- Какво е предизвикателството да се създава съвсем наново една визуална идентичност на културен институт?

- Ще отговоря като художник. Предизвикателството, разбира се, е голямо и аз го оценявам. Подобни промени се правят с повод, през много години и авторите се избират внимателно. Познавам значими художници, занимавали се с лога преди мен и се респектирам. Стефан Кънчев е световен художник, автор на логата на доста театри и институции в България. Аз не мога да се сравнявам, само се радвам, че получавам тази възможност - да работя и надграждам. Вече имам някакъв опит и за мен това е професионално развитие. Благодарна съм също, че срещам одобрението и подадената ръка именно на един от авторите на предишните лога, известния художник Димитър Трайчев, който ме поздрави и подкрепи за модернизацията на логата и графичния стил. Тази подадена ръка е приемственост и уважение между поколения художници. А за културните институции, променящи своята графична идентичност - това е нов етап и аз уважавам решението на ръководителите с визия за бъдещето. Изисква се смелост и далновидност, която директорката на ТМПЦ Даниела Димова има и аз съм благодарна да участвам в създаването на новата визуална идентичност на Държавна опера – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна и Театрално-музикален продуцентски център Варна.

- Кои основни проблеми срещнахте в работата си за новите лога и визуални материали на ТМПЦ - Варна - творчески и по линията възложител - дизайнер?


- Самото специфично задание поставяше много графични, комуникативни и маркетингови препятствия за преодоляване. Графичната концепция трябваше да съответства на маркетинговите цели, заложени в разработена стратегия за развитие на брандовете на ТМПЦ. Заданието ми беше поверено след селекция на номинирани кандидати и то изискваше да се намери решение, което, от една страна, илюстрира свързаността на трите структури, тяхната обща визия, мисия и модел на развитие, а от друга, търсеше да се кодира и предаде поотделно специфичното за всяка една от тях. Трябваше да се направи не едно, а цели три лога, които да бъдат взаимно свързани, но и да запазят своята идентичност поотделно. Най-често тези лога стоят едно до друго на различни материали и трябва да си кореспондират стилово. Това беше основният проблем за преодоляване от миналото. Тези три институция са взаимно свързани, функционират в една сграда, но имат своята лична структура и специфика. Налагаше се да намеря елемент, който да ги обедини. Цветова концепция, която да ги сплоти и допълни. И графична идея, която да ги обвърже смислово. 

В избраните предложения успях да намеря логика във всяко едно лого поотделно, но и да ги обединя под една концепция. Например, логото на Опера Варна, съдържа в себе си буквата “О”, морето, което е стилизирано в знака, със синия цвят, който се асоциира с него. Така се присвоява самочувствието на “морската опера”, допълнено от четири линии, които изразяват звукови вълни и стават обединителен елемент с останалите лога. Логото на театъра също съдържа основната буква “Т” за театър, цветът е дефиниран от емблематичното червено, което е символ на сградата, идеята на формата е недвусмислено древна театрална колона, а четирите линии отново са обединителният елемент. Същата логика следва и логото на продуцентския център. Всичко напасна. Но това беше само началото на графичния стил. Защото следващия голям проблем беше да се създаде нов, модерен, познаваем графичен стил, който да бъде забелязван и асоцииран оттук нататък с Операта, Театъра и Центъра. За щастие, елементите от логата се превърнаха в благодатна основа за новия стил. Основните елементи от логата станаха база за всеки един печатен материал, интернет банер и уеб позиция. Тепърва градът трябва да бъде привлечен от едни нови визии, атрактивни, модерни и следващи една концепция. Желанието ми е не само да привлека вниманието на публиката, не само да извися стила на всички материали, но и те да станат познаваеми от пръв поглед. Дано тази линия се запази.

- Публиките на операта и театъра се променят с годините, така както и изкуствата и дизайнът се променят. Как кодирахте промяната в новите лога на Варненската опера и Варненския драматичен театър? 

- Животът е промяна. Променят се и хората, които носят своята енергия и визия. Явно и в операта, и в театъра е имало жажда за тази промяна и вярвам, че ще се забележи. Светът на дизайна пък е изключително динамичен, аз ежедневно съм потопена в него и следя колкото мога какво се случва. Това е и моята задача, да нося тези промени и да възпитавам вкус, по най-добрия начин, който умея. Сигурна съм, че промяната има модерно, но и естетическо и професионално издържано съдържание. Вярвам в натрупването, което имам, не само защото съм второ поколение художник, но и защото активно боравя с тази материя и непрекъснато трябва да убеждавам хората в добрия дизайн, който почива на нещо. Освен това, разполагам и с рекламния си опит да знам какво продава и как трябва да изглежда една добре продаваща визия. Вярвам, че всичко, което е естетически красиво, ще се приеме добре, както от старата публика, така и от новата, която очакваме.

- На мнозина във Варна в логото на Театъра ще им липсва силуетът на Театралната сграда на Варна - символ на духовния подем на един град, изградена с волни пожертвования на гражданите. Какво бихте им казали?

- Разбирам и се отнасям с респект към завещаното ни. И все пак, когато се решим на промяна, трябва да се върви напред, а не да се повтаря миналото. Конкретното лого със стилизираната сграда беше логото на Театрално-музикалния продуцентски център. То, разбира се, носи своите безспорни художествени стойности, но един от проблемите е именно, че тази сграда обединява три институции и не е дом само на една от тях. Освен това да се превърнат емблематични сгради в красиви знаци, е похват, който е широко използван. Аз трябваше да направя крачка напред и да модернизирам усещането за Операта, Театъра и Продуцентския център в синхрон с нашия променящ се свят. Световни опери следват този пример и не се страхуват от модернизация, именно защото тяхната история не може да бъде изтрита. Така, както сградата - емблема, във Варна, ще остане. Ще дам пример с Операта в Берлин, чието лого е най-просто казано разтеглен правоъгълник. Същата опера използва за свои визии скици на един от най-известните дизайнери от немски произход - Кристоф Нийман. Резултатът е много смел. При нас задачата беше много повече от едно лого. Затова и трябваше да погледнем над познатото и да потърсим цялостна концепция. В крайна сметка и заради стремежа да се привлече все по-обхватна публика. Аз не се страхувам да провокирам, защото това е смисълът на професията на художника - да възпитаваме вкус и да променяме възприятията, да култивираме. Нищо ново не се възприема веднага, но това не трябва да отказва онези от нас, които имаме за задача да даваме нова визия, в каквато и да е област. Особено в изкуството.

- Кое смятате за най-съществено постижение във вашата концепция?

- Мисля, че успях да отговоря на заданието и търсенето. Да създам три лога - обединени от един стил, свързани концептуално, но и индивидуални като визия и идея. От тези лога произлезе и един запомнящ се стил, с който се борави лесно, но е много ефектен и познаваем. Дадох решение на много сложен структурен и визуален проблем, като художник. И вярвам, че то ще заработи добре, защото вече се вижда от проектите и материалите, на които се реализира. Логата носят не едноплановост, а многопластност от заложени идеи - начална буква, цветови елементи за стила, свързващ елемент - линии, които се преобразяват минималистично в послание - звук, вълни, колона, център. Надявам се, също това да даде нов тласък и гордост на хората, работещи в Операта, Театъра и Продуцентския център. Да почувстват, че техния труд е още по-красив, забележим и значим.

- Какво ще добавят новите лога към облика на лидера сред културните институти във Варна и един от водещите центрове на сценичните изкуства в България?


- Надявам се и работих за това, новите лога и цялостен облик да привлекат вниманието на публиката, да провокират и интереса на нова публика - на по-младите зрители, освен редовните. Да наложат критерий за нова естетика в градската среда, сред джунглата от атакуващ дизайн и реклама. Да бъдат забелязани. Да отбележат две важни годишнини - едната 100-тния юбилей на Драматичен театър - Варна, другата - приближаващата 75-годишнина на Операта. Да наложат стандарт и графична култура на всички визии, произлизащи от тези институции оттук нататък. Да се носят гордо и да заявят силното присъствие на Операта и Театъра в културния живот не само на Варна, но и на страната. Виждате ли колко много сила и възможности открива една такава промяна? Приветствам ТМПЦ, Операта и Театъра във Варна за целите, които са си поставили, и съм с тях в това начинание.

- Накъде гледате след Варна? Следващи проекти и идеи?

- Задачата ми във Варна още не е приключила. Новият стил трябва не само да се изгради, а и да се наложи. Същевременно аз непрестанно работя в любимата си сфера - театрален и оперен плакат. Имам своите ангажименти към театри, като Театър „София“, Благоевградския драматичен театър, с който миналата година изградихме нов графичен стил и ново лого за тяхната 100-годишнина. Надявам се да продължим прекрасното си сътрудничество с Националната опера в София, с НАТФИЗ и други. Имам и по-лични творчески проекти, свързани с книги, тъй като аз съм завършила “Книга и печатна графика” и създаването на книги е също мое вълнение. Развивам успоредно и авторския си проект “We are Earth project”, посветен на екологията и климатичните промени - тема, която ме вълнува. Благодарна съм и знам цената на всичко, което ми се случва. Осъзнавам, че се намирам в идеалната творческа възраст, когато вече имам някакъв опит, нещо съм доказала, но имам мечти и сили да се развивам напред и доверието на много хора зад гърба си. Усещам подкрепа и конкретно за този проект искам да благодаря на много специалисти и професионалисти, които дадоха подкрепата си за реализирането на новия облик на Театъра, Операта и Центъра във Варна. Благодаря лично на художника Димитър Трайчев, сценографа Мира Каланова, директорката на ДТ - Благоевград Маргарита Мачева, Десислава Димитрова - PR специалист на НАТФИЗ, графичния дизайнер Красимир Ставрев, гл. ас. д-р Капка Кънева в НХА, Йордан Алексиев - зам. директор на ТБА и разбира се, най-вече на доверието на директорката на ТМПЦ, г-жа Даниела Димова и плодотворната ми съвместната работа с маркетинг експерта, Даниела Кънева, ръководила този проект. На добър час! 

Разговаря Нина Локмаджиева

 

 

 

 

TOP