„Отело“ на изтъкнатия шекспировед Пламен Марков е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър през 2021 г., а фактът, че тази, едва трета, постановка в историята на театъра идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922 – 1923), прави прочита още по-интересен. 

В трактовката на проф. Пламен Марков безсмъртната трагедия на Шекспир, написана в бял стих, петстъпен ямб и проза (1603 – 1604), звучи подчертано съвременно. 

„Проблемът с класиката се състои в това, че познавайки пиесата, публиката изчаква познатите сюжетни ходове и бързо се отегчава. А театърът на XXI век трябва да изненадва, да забавлява и постоянно да поддържа активното съпричастие на публиката.

Пиесата „Отело“, известно е, се отнася за „ревността, онова чудовище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна!“ 

Пиесата „Отело“ е за възрастен черен мъж, който в изблик на неоснователна ревност, удушава красивата си млада бяла жена. 

Пиесата „Отело“ е за свръхзлодея, свръхинтриганта Яго, който преуспява в своите пъклени планове да руши щастието на другите. Какъв прекрасен сюжет за сериал за домакини, за комикс, за антирасистка пропаганда!“, иронично отбелязва проф. Пламен Марков.

„Но ако авторът е Шекспир, може да става дума и за предателството на индивида към общността, към рода, към семейството, към които принадлежи, както и за отмъщението на тези групи към индивида, който не иска повече да е заложник на своята общност, на нейните ограничаващи уникалната му индивидуалност морал и кодекс от правила“, продължава анализа си режисьорът, насочвайки ни към многопластовата интерпретация на неговия „Отело“ – едно вълнуващо и неочаквано представление, а не просто уважителен поклон пред класиката.